Sep 12, 2019, 7:50 AM

Автостоп в есента 

  Poetry
579 4 7
Не ще ти натежа. И няма да се срути
таванът в капището – самота.
Това, което е отвътре, е нечуто.
Което е отвън – е суета.
И няма да ти търся сметка за дължими
зрънца от злато, хвърлени в калта.
Ако поискаш да летиш – звънни, пиши ми.
Свидетел ще ни бъде есента
с листо, залепнало на мократа ти блуза
след дългия и непонятен дъжд,
под който някаква залутала се муза,
чадър размахала, очаква мъж, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??