МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
961 3885
Sep 12, 2019, 7:50 AM

Автостоп в есента 

  Poetry
453 4 7

Не ще ти натежа. И няма да се срути

таванът в капището – самота.

Това, което е отвътре, е нечуто.

Което е отвън – е суета.

 

И няма да ти търся сметка за дължими

зрънца от злато, хвърлени в калта.

Ако поискаш да летиш – звънни, пиши ми.

Свидетел ще ни бъде есента

 

с листо, залепнало на мократа ти блуза

след дългия и непонятен дъжд,

под който някаква залутала се муза,

чадър размахала, очаква мъж,

 

а идва есен и след нея – есен, есен...

и сушата топи се, и вали...

потъва сводът, натежал от грях, и тесен...

 

За туй, което е изтекло, не жалú!

 

 

11.09.2019

 

 

 

 

© Мария Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??