Аз...
Aз съм лятото...
Колко е гореща нощта?
Изкушава ме да те задуша от обич.
Крещи ми гласът на греха
и каня се в прегръдките твои да се заровя...
Лято е, горещо е, вечер е...
Живее романтика и полъх на парфюм...
Аромат на прохладното море...
Не мислиш ли, че на обстановката не подхожда този костюм?
Признай си, искаш да ме вкусиш ти,
погледът ти е зареян някъде в моите коси...
Аз съм Луната...
Погледни нагоре към мен,
няма начин да не ме видиш.
Озърни се и ще останеш в моя плен,
но гледай погледа си от мен да не скриеш.
Аз за теб светя днес,
светлина ти давам и пътя на щастието осветявам.
Върви по него само...
Аз съм Любов...
Кажи ми искаш ли ме?
Кажи ми чакаш ли ме?
Ако ли не...
просто да си вървя...
Но май искаш да ме спреш...
Е, какво чакаш тогава?
Аз съм Любов, поискай ме
не на думи, а със сърце и душа...
Макар и отровна...
© Александра Матеева All rights reserved.
