Аз бях!
Виновна съм пред вас.
Не, никой друг не ме накара
да сторя всичко:
да обичам,
да мразя,
да погубвам...
Аз бях !
И само аз!
Съдете ме жестоко,
съградете кладата
от съчките морал
в душите,
в сърцата ,
в телата ви!
Аз бях!
И никой друг не ме накара
да бъда негова,
без дъх,
без страх,
без срам!
Аз бях!
А вие изградте кладата
и изгорете слабостта ми в плам!
Обичам го!
Така и ще остане...
Безгрешните!!!
Аз бях!
Водете ме натам...
© Ралица All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
