Feb 11, 2009, 7:54 AM

Аз, един от вас 

  Poetry » Other
645 0 3
               Аз, един от вас
               (м.р. 1 л. ед.ч.)

        Родих се и повлече ме живота
        по талвега, на своя неистов бяг,
        за да ме изхвърли в плитчините
        на моя естествет житейски бряг.
        По пътя, който честно извървях,
        падах, ставах, някак оцелях,
        докато сили имах, доколкото можах,
        над хоризонта, неизменно се държах.
        А светлините на избрания маяк
        ни за миг от поглед не изтървах.
        За делата си не се разкайвам.
        За бездействието - Да.
        И точно за това
        малцина ще ме похвалят,
        мнозина ще ме укорят,
        но нека всички знаят -
        бях такъв, какъвто
        времето от мен поиска,
        такъв, какъвто трябваше да бъда.
        И, надявам се, успях.
        А може би, за това живях?

© Кан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В житейското русло, кормчията е самият "Аз" - неистов, но бяг е устрема на душата!
  • Ами много добре господин Дервиш!Мисля, че много финно и точно сте очертали контурите на общата характеристика на хората от нашего поколение-на всеки един от нас.Дерзайте!
  • Хубаво е!
Random works
: ??:??