11.02.2009 г., 7:54

Аз, един от вас

841 0 3
               Аз, един от вас
               (м.р. 1 л. ед.ч.)

        Родих се и повлече ме живота
        по талвега, на своя неистов бяг,
        за да ме изхвърли в плитчините
        на моя естествет житейски бряг.
        По пътя, който честно извървях,
        падах, ставах, някак оцелях,
        докато сили имах, доколкото можах,
        над хоризонта, неизменно се държах.
        А светлините на избрания маяк
        ни за миг от поглед не изтървах.
        За делата си не се разкайвам.
        За бездействието - Да.
        И точно за това
        малцина ще ме похвалят,
        мнозина ще ме укорят,
        но нека всички знаят -
        бях такъв, какъвто
        времето от мен поиска,
        такъв, какъвто трябваше да бъда.
        И, надявам се, успях.
        А може би, за това живях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В житейското русло, кормчията е самият "Аз" - неистов, но бяг е устрема на душата!
  • Ами много добре господин Дервиш!Мисля, че много финно и точно сте очертали контурите на общата характеристика на хората от нашего поколение-на всеки един от нас.Дерзайте!
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...