Аз и чайките сме тъжни
Защо не можеш пак да ме обичаш?
Омръзнаха ли моите пасквили,
с които галопирах всеки час
в душата ти, останала свенлива.
Защо не можеш в чувство да превърнеш
моите копнежи, силно грешни?
И вместо да показваш любовта си,
ти криеш нещо.
А исках да съм просто твоят принц,
да бъда Цезар, а ти - мойта Галия,
но пътя си загубих кат` звезди,
изпяли за небето своите арии.
Но помня те във мислите ми - ти,
а мен забрави в спомените твои,
очите се пълнят със сълзи,
когато чупиш любовта спокойно.
И помежду ни вече има ров,
любовите ни като сън умряха,
самотен съм в гората от любов,
но чайките над мен с тъга крещяха...
© Димитър Димчев All rights reserved.
