Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
11.11.2008 г., 8:21 ч.

Аз и чайките сме тъжни 

  Поезия » Друга
698 0 11

Защо не можеш пак да ме обичаш?

Омръзнаха ли моите пасквили,

с които галопирах всеки час

в душата ти, останала свенлива.

 

Защо не можеш в чувство да превърнеш

моите копнежи, силно грешни?

И вместо да показваш любовта си,

ти криеш нещо.

 

А исках да съм просто твоят принц,

да бъда Цезар, а ти - мойта Галия,

но пътя си загубих кат` звезди,

изпяли за небето своите арии.

 

Но помня те във мислите ми - ти,

а мен забрави в спомените твои,

 очите се пълнят  със сълзи,

когато чупиш любовта спокойно.

 

И помежду ни вече има ров,

любовите ни като сън умряха,

самотен съм в гората от любов,

но чайките над мен с тъга крещяха...

 

 

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??