Mar 20, 2009, 11:37 AM

Аз искам да съм цвете...

  Poetry
1.2K 0 13

Аз искам да съм цвете...

 

Денят се ражда в облаци и прах,

в самотен крясък на самотна птица.

На този ден родила съм се аз -

в света огромен - мъничка частица.

 

Изгрява слънце в сивото небе

и търси с поглед птици и дървета,

но в този град с бетонното сърце

го срещат улици, покрити със павета.

 

Трамваи тракат във железен марш

и с клаксони надвикват се колите,

и разкривени като в нескопосан шарж

се вият на тролеите дъгите.

 

На този ден аз искам да съм цвете,

родено сред треви и сред поля.

Над мен да пеят птици и дървета,

да има много, много светлина.

 

Очите ми да виждат пеперуди,

а не намръщени, забързани лица.

И дните ми да бъдат вече други -

без прашни облаци и сиви небеса.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих!!!
    Нека е честит денят те на патерици / заради закъснението да ти го чеситя на време/.
    Пишеш със душата си!
    Поздрав!
  • Хубав стих!
    Четох го на 20 март, но така и не успях да вляза, за да коментирам в този момент . Ще ти напиша какво точно си помислих тогава, че: Никога не е късно човек да получи поздравления, независимо кога е роден!
    Сега ти поднасям моите!
  • Благодаря!Щастлива съм, когато чета пожеланията ви!
  • Страхотен стих! Честит Рожден Ден, всевечни да са поетичните ти крачки, пролетна сила и светлина да струи от душата ти, за радост на нас, читателите!
  • Честит Рожден Ден!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...