20 мар. 2009 г., 11:37

Аз искам да съм цвете...

1.2K 0 13

Аз искам да съм цвете...

 

Денят се ражда в облаци и прах,

в самотен крясък на самотна птица.

На този ден родила съм се аз -

в света огромен - мъничка частица.

 

Изгрява слънце в сивото небе

и търси с поглед птици и дървета,

но в този град с бетонното сърце

го срещат улици, покрити със павета.

 

Трамваи тракат във железен марш

и с клаксони надвикват се колите,

и разкривени като в нескопосан шарж

се вият на тролеите дъгите.

 

На този ден аз искам да съм цвете,

родено сред треви и сред поля.

Над мен да пеят птици и дървета,

да има много, много светлина.

 

Очите ми да виждат пеперуди,

а не намръщени, забързани лица.

И дните ми да бъдат вече други -

без прашни облаци и сиви небеса.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!!!
    Нека е честит денят те на патерици / заради закъснението да ти го чеситя на време/.
    Пишеш със душата си!
    Поздрав!
  • Хубав стих!
    Четох го на 20 март, но така и не успях да вляза, за да коментирам в този момент . Ще ти напиша какво точно си помислих тогава, че: Никога не е късно човек да получи поздравления, независимо кога е роден!
    Сега ти поднасям моите!
  • Благодаря!Щастлива съм, когато чета пожеланията ви!
  • Страхотен стих! Честит Рожден Ден, всевечни да са поетичните ти крачки, пролетна сила и светлина да струи от душата ти, за радост на нас, читателите!
  • Честит Рожден Ден!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...