danaya
21 results
Ще те прегърна,
за да усетя топлината ти,
за да се върна
при корените и земята си.
Ще те прегърна, ...
  561 
Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...
  962 
Липсваш ми!
Липсват ми дните и слънцето.
Липсват ми птиците.
И гласът ти ми липсва,
мечтите ми и очите ти... ...
  569 
Горя!
Пожари лумват в мен.
и лудост нестинарска ме опива.
Танцувам и пламтя.
В нозете ми жарава се разлива. ...
  574 
Един мъж
с една жена
омъжена.
Една любов
открадната и грешна. ...
  757 
Раздяла
Посветено на една изоставена жена
Тръгваш си днес след толкова много години.
Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.
Слънце ще свети и може би ще вали, ...
  678 
Завръщане
На село в градинката бабина
набрах си лалета, зюмбюл.
А къщата празна мълчеше,
обвита от паяжен тюл. ...
  750 
Посветено
Къде започва твоят път,
къде е моят?
И стъпките ми с теб вървят...
Виж! ...
  1028 
Дойде ли пролет
Над мен вали уханен бял цветец.
Ветрец повява, бръмнал от пчели.
И въздухът е сладък от прашец,
а утрото - зелено от треви. ...
  919  12 
Безвъзвратно
Годините минават, дни отлитат
и часовете, казват, че са преброени.
Очите дирят светлина, невиждащи,
а после се притварят уморени. ...
  681 
Изповед
Опитах се да бъда пролет свежа
и като ручей бистър пак да се родя.
Да ме отпиваш с жажда на пустинник...
Но ти замина и при мен не спря. ...
  813  10 
Старост
На баба ми
Товарът тежък мравката остави,
приседна до дървото да почине -
бе уморена, а какви товари ...
  1076 
Ненужна
Отмина вятърът лицето бледо.
Не искаше да губи своя чар,
като танцува с тази личност тъжна,
обвита в шал от прегоряла жар. ...
  1596 
Две тъжни детски очи ме гледат
и питат без думи "Защо?".
Треперят устицата малки
и сълзите блясват за миг.
Потичат. ...
  981 
Завръщане
Тиха и нежна като пролетен дъжд
аз се завръщам.
Сложих в косите си люляков цвят
а до сърцето си - трепетен стих. ...
  672 
Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има
и бъда прах сред земните недра;
когато вече няма да ме има
и отлети далече моята душа, ...
  1295  12 
Безвремие
Ти знаеш ли колко безкрайно е времето
и колко голям е светът?
А бурята, стъпкала птици, дървета -
как тръгва без карта на път? ...
  774 
Да обичаш – това е дихание,
глътка въздух, живот и наслада.
Ти се раждаш сред лунно сияние
и не искаш да има пощада
за сърцето ти. Огнена диря ...
  661 
Аз искам да съм цвете...
Денят се ражда в облаци и прах,
в самотен крясък на самотна птица.
На този ден родила съм се аз -
в света огромен - мъничка частица. ...
  1064  13 
Копнеж в зелено
Зелени поля се люлеят в очите ми,
зелени слънца и зелени луни.
И оживяват пред мене годините,
в които смях детски звъни. ...
  774 
Кадър от есента
На този кадър две очи горят.
Не зная аз ли съм, или си ти.
Недей се взира! Остави
сълзите есенни да изтекат. ...
  766 
Random works