Аз – истинска... Значи и лоша...
Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми,
стихът. А и тъпият нож
китайски навярно е. Лош.
Да бе ги убил тези рими.
Когато метлата... Е, да, де,
тя вдига единствено прах,
под маските кихат, а тях,
от кръв и плът някой създаде.
Люти ли гримът, или па̀ри?
Аз няма отде да го знам,
смешникът е винаги сам,
по някакъв глупав сценарий.
Билети – по десет за грош, а
спектакълът, вярвай ми – тъп.
Суфльорът ти – мирова скръб...
Аз – истинска... Значи и лоша...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
