Аз изкуство дишам
Светът ми ме смачква,
не ми дава да дишам.
Играе си с мен като с играчка
и после ме захвърля, сякаш съм излишна.
А хората уж мечтаят,
уж търсят светлина.
Те не знаят какво е да ти бъде отнета
единствената мечта.
Нагледах се на хора с идеали,
всички уж търсят любовта.
Но усещат ли наистина чувствата,
или просто следват измислени правила?
Аз искам просто
да създавам изкуство,
да черпя все повече живот.
Престанах да бъда
дори малко изкуствена
в един миг, преосмислен и жесток.
Искам просто сред природа
вдъхновена да пиша,
да рисувам,
творба след творба да създавам,
да танцувам.
Когато видиш красотата,
тогава ще усетиш свободата.
И къде има място за един творец
в сивия забързан свят.
Побъркан и различен силует,
нещо ново разкрива пак.
Къде е мястото на мечтите,
когато всеки реален и превзет
извади факти, документи и убеди ме,
че съм луда, а той е истински човек.
Как оцелявам ли?
Ами трудно, никой не го е грижа
за моето изкуство.
Да се предавам ли?
Никога, абсолютно,
толкова съм погълната,
че дишам изкуство.
Какво ми остава ли?
Ами да се усмихвам,
да обичам това, което имам, правя.
Как ще продължавам ли?
Mалко по малко
ще променям всяка представа.
© Диляна All rights reserved.
Хареса ми 
