Dec 15, 2013, 8:04 PM

Аз Живота 

  Poetry » Other
446 0 0
Да, аз съм Живота, а кой беше ти ?
Не беше ли този, който имаше сбъднати мечти?
Ти си човекът, който може да разкаже.
Човекът, който без думи да покаже.
На него просто му трепери ръката,
когато изважда златните жълтици.
На него просто му трепери брадата
при избърсването на сребърните лъжици.
А тези младите... млади млади, но стари.
Стари не от старост, а от алчност извехтяли.
Гледаш мрачни, черни души, вкопчили се в своите дрехи сиви.
Нямат очи и уши, просто силуети обляни в сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вальо Мишев All rights reserved.

Random works
: ??:??