Nov 16, 2011, 12:05 PM

Аз не скърбя по нищо

  Poetry
899 0 3
Аз не скърбя по нищо – черен шал
не връзвам на врата си за пред хора.
В живота много чувства съм познал,
но не и чувството, че някой бди от Горе.
Не мога да оплаквам любовта,
когато е решила да отплава.
Кача ли се до нея – тежестта
на скуката и мене ще удави.
В живота важно е кога да спреш –
преди обидите, плача и самотата.
Прекрачиш ли ги – как ще разбереш,
че ново щастие те чака зад вратата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...