16.11.2011 г., 12:05

Аз не скърбя по нищо

897 0 3
Аз не скърбя по нищо – черен шал
не връзвам на врата си за пред хора.
В живота много чувства съм познал,
но не и чувството, че някой бди от Горе.
Не мога да оплаквам любовта,
когато е решила да отплава.
Кача ли се до нея – тежестта
на скуката и мене ще удави.
В живота важно е кога да спреш –
преди обидите, плача и самотата.
Прекрачиш ли ги – как ще разбереш,
че ново щастие те чака зад вратата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....