Аз не съм
Как искам, много искам да ти подаря простори
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя,
прохладно-летен, леко сладък и пречистващ,
но фея аз не съм, отдавна вярвам само във дъжда
от детските очи - единствен той боли от истина.
Мечтая, насън дори мечтая само мене да обичаш,
да бъда истина и смисъл, път докрай неизвървян,
Фортуна аз не съм, на другата не мога приличам...
И нека бъда - птичи пух, сълза невинна върху мъжката ти длан.
© Даниела All rights reserved.
