Аз никога не влязох...
Аз никога не влязох...
Аз никога не влязох
във чужда територия,
а пуснах хиляди във своята,
Нахалството намразих,
но Наглостта събори я
стената, вдигната от Волята.
И погледи безбройни
погледнаха в Сърцето,
присмяха се на всичко скрито там...
Наивни, безразборни
са мислите ми, ето
раздадох се и си останах сам!
Неспирният копнеж
по истинските думи
превърна сънищата във кошмар,
пиянският бъртвеж,
палячовски костюми,
почувствах се безкрайно стар…
Измислените песни
успешно лъжат всички,
но аз усещам всяка Суета,
на външен вид чудесни,
усмивки във кавички:
- Това ли е наистина Света?
12.07.1994
© Манол Манолов All rights reserved.
