Dec 16, 2008, 8:38 PM

Аз никога не влязох...

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Аз никога не влязох...





Аз никога не влязох
                              във чужда територия,
          а пуснах хиляди във своята,
Нахалството намразих,
                              но Наглостта събори я
          стената, вдигната от Волята.

И погледи безбройни
                              погледнаха в Сърцето,
          присмяха се на всичко скрито там...
Наивни, безразборни
                              са мислите ми, ето
          раздадох се и си останах сам!

Неспирният копнеж
                              по истинските думи
          превърна сънищата във кошмар,
пиянският бъртвеж,
                              палячовски костюми,
          почувствах се безкрайно стар…

Измислените песни
                              успешно лъжат всички,
          но аз усещам всяка Суета,
на външен вид чудесни,
                              усмивки във кавички:
           - Това ли е наистина Света?

 

12.07.1994

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...