Apr 2, 2007, 1:35 AM

Аз оставих словата на вятъра

  Poetry
963 0 22
Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...

Своя стих с катинар запечатах,
потуших всеки порив за нежност.
След дъжда не поникнах в душата ти -
овехтяха от вчера надеждите...

И издигнах стени до небето -
между тях да потъна в мълчание.
... няма как да прегърнеш сам себе си!
И за танц даже нужни са двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ангар! За мен най- голямата радост е да получа такава оценка от поет, когото ценя колкото теб!
  • Много са хубави стиховете ти, Албиция! Много приятни, много нежни, а като изпълнение - съвършени!
  • Благодаря Ина, Зари! Георги, с удоволствие приемам поканата
  • прекрасно е,Дани...каня те на танц...поздравче!
  • "... няма как да прегърнеш сам себе си.."
    Чудесна си Дани! Ти си истинска "Амбиция" :-Р

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....