2 abr 2007, 1:35

Аз оставих словата на вятъра

  Poesía
962 0 22
Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...

Своя стих с катинар запечатах,
потуших всеки порив за нежност.
След дъжда не поникнах в душата ти -
овехтяха от вчера надеждите...

И издигнах стени до небето -
между тях да потъна в мълчание.
... няма как да прегърнеш сам себе си!
И за танц даже нужни са двама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангар! За мен най- голямата радост е да получа такава оценка от поет, когото ценя колкото теб!
  • Много са хубави стиховете ти, Албиция! Много приятни, много нежни, а като изпълнение - съвършени!
  • Благодаря Ина, Зари! Георги, с удоволствие приемам поканата
  • прекрасно е,Дани...каня те на танц...поздравче!
  • "... няма как да прегърнеш сам себе си.."
    Чудесна си Дани! Ти си истинска "Амбиция" :-Р

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...