Apr 25, 2014, 8:23 PM

Аз пак откривам...

  Poetry » Love
804 0 1

АЗ ПАК ОТКРИВАМ...

 

Аз пак откривам светлина в очите ти -

потърсила до тебе топлинка

и зная, че съм бяла във мечтите ти -

понесла в шепи сенки и цветя...

 

Забързани, със бремето на делника,

отдавна сме пораснали деца,

но с нежност и копнеж се спираме,

когато се откриваме в нощта...

 

И, посетили всички измерения,

потъваме в покоя на света,

достигнали до вечното прозрение -

че е безкраен празник любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...