Apr 25, 2014, 8:23 PM

Аз пак откривам...

  Poetry » Love
810 0 1

АЗ ПАК ОТКРИВАМ...

 

Аз пак откривам светлина в очите ти -

потърсила до тебе топлинка

и зная, че съм бяла във мечтите ти -

понесла в шепи сенки и цветя...

 

Забързани, със бремето на делника,

отдавна сме пораснали деца,

но с нежност и копнеж се спираме,

когато се откриваме в нощта...

 

И, посетили всички измерения,

потъваме в покоя на света,

достигнали до вечното прозрение -

че е безкраен празник любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...