Jul 6, 2011, 10:10 PM

Аз пак съм тук

Poetry

771 0 3

Днес със мъка подреждам си думите.
Бягат някъде моите рими...
И въртят се във хаос безумен
мойте мисли – без образ и име....

Днес опитвам с речта си премерена
да внеса малко ред в битието си.
Ала трудно е... как да намеря
тези думи... къде са... къде са...?

Днес оставям на моите думи
пак сами да редят битието ми...
Този избор – единствен, разумен
внася вяра във мене – поета...

Все пак... знам - днес дори да ги няма,
те внезапно се спускат... и кацат
като паяче малко на рамото
и оплитат ме в своите знаци...

Всички думи, които съм имал,
днес не стигат, да, просто не стигат
да напиша под своето име –
„Аз бях тук! И отново пристигам...!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Стигнали са ти думите, Жоро!
Даже отлично са ти стигнали
Поздрави!

2011-07-16T13:25:01+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Благодаря ви...Щом има усещането за познати чувства - заслужава си да се споделя!

2011-07-11T12:20:43+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

И тези са достатъчни,за да докажат, присъствието на Поета в теб! Хубав стих!Поздрав!

2011-07-06T22:57:40+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0