Аз пак съм тук
Днес със мъка подреждам си думите.
Бягат някъде моите рими...
И въртят се във хаос безумен
мойте мисли – без образ и име....
Днес опитвам с речта си премерена
да внеса малко ред в битието си.
Ала трудно е... как да намеря
тези думи... къде са... къде са...?
Днес оставям на моите думи
пак сами да редят битието ми...
Този избор – единствен, разумен
внася вяра във мене – поета...
Все пак... знам - днес дори да ги няма,
те внезапно се спускат... и кацат
като паяче малко на рамото
и оплитат ме в своите знаци...
Всички думи, които съм имал,
днес не стигат, да, просто не стигат
да напиша под своето име –
„Аз бях тук! И отново пристигам...!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
