Аз река съм
Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби,
нощем в мене се къпе Луната.
И невидим щурецът скърби,
за любов и до днес непозната.
А когато над мен завали
и коритото вече го няма,
и водите са мътни и зли,
и сърце ми е дънната яма,
влача плавей, мостове руша,
но съм още реката – онази,
пълна с обич, но с волна душа,
дето силно обича и мрази.
Ако плаши те мойта тъга
или моята обич те стряска,
просто друга търси отсега,
торфът блатен – той мек е и ласкав....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
