Не отпращай моя вик,
с отворена прегръдка за двама.
Аз ще чакам да се върнеш тук,
не съм дете, а дама.
Не отпращай една роза
по теб да скърби.
Със сълза образа
стигни до върби.
Чуй гласа, чуй,
зов е от доброта.
Дори и късно да е, не отпращай,
аз ще чакам с любовта.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.