Не отпращай моя вик,
с отворена прегръдка за двама.
Аз ще чакам да се върнеш тук,
не съм дете, а дама.
Не отпращай една роза
по теб да скърби.
Със сълза образа
стигни до върби.
Чуй гласа, чуй,
зов е от доброта.
Дори и късно да е, не отпращай,
аз ще чакам с любовта.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
