Ще оцелея в хомофобската машина,
защото съм свободен, защото съм с крила
и тази нощ, примамливо необяснима,
очаква ме на прага да я приютя.
Посрещам я от всички булеварди,
от вече сънените безистени,
от паркинги, от спирки и от гари,
триумфално да си пофлиртува с мене.
Ще оцелея, както пее Глория,
от тонколоните дансингът гърми,
така ще пише в цялата история,
а тя тепърва да се случи, предстои.
Ще оцелеем, както казва Браян,
надвесил поглед от високия балкон,
салонът на нощта бе къс от рая
и херувим танцуваше на белия пилон.
© Даниел Стоянов All rights reserved.