knqza
162 results
Във всекиго от нас живее Цар Мидас.
Но в някой той направо се е преродил,
погълнати от меркантилна страст,
превръщат всичко само във пари.
За жалост, тези хора се множат. ...
  531 
Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха, ...
  516 
Платената любов е като алкохол,
когато много ти се пие.
Поръчваш си я, вече гол
и след миг не си говорите на вие.
А речникът цветущ, брилянтен, ...
  485 
Хлапакът в мен наивно пак повярва
на поредния харизматичен лик,
от който всеки жест и дума блага,
накараха ме да се влюбя в миг.
И бариерите, които бях поставил ...
  577 
Боже, пази го от зло,
когато тръгне с колата на път
и дано да го среща добро,
щом с любов не можах да го спра.
Той вини ме, че му преча да диша ...
  483 
През пролуките на интимността
надничам скрито в твойта стая,
да видя как си с него в любовта
и как ще стигнете до края.
Разкрий ми сладкия акцент, ...
  543 
Копнежът ми по тебе е убийствен,
минутите - куршуми безпощадни,
надеждата я разпилях като мъниста,
че вече втори ден не се обаждаш.
В душата ми въпросите са много, ...
  547 
Опитах се да те забравя неведнъж,
но очите на разума те връщат,
подобно като всеки дъжд,
измил стъклата в мойта къща.
И отварят се картини от преди. ...
  553 
Накарай ме да свикна с любовта ти,
накарай ме на чувствата ти да се подчиня
и може би ще има в мен обрати,
и може би за теб ще се реша.
Накарай ме да те целувам жадно, ...
  514 
Животът, верен в своята игра,
раздаде пак тестето с карти,
надявах се на къща и кола,
а той реши любов да ми изпрати.
Любов, като сълза невинна, ...
  464 
Назад е само тъмнина,
обърна ли се, няма никой
и губят ми се случки и места
и хората, с който бях най свикнал.
Не помня имена, лица. ...
  417 
Той идва, ето го, прескача планините,
върви по вълните, устремен към нас.
Той идва, живият Бог от молитвите,
който предизвикахме да слезе при нас.
Исус, името ти извисяваме с викове. ...
  467 
Гневът на Зевс раздираше небето
от гръмотевици земята закънтя,
"Къде е Прометей" крещеше той свирепо
и още повече навънка притъмня.
А хората уплашени, смълчани, ...
  516 
Какво ли шепне вятъра в листата,
преди да се отронят в есенния ден,
че доверчиво падат на земята
и пак политат в неговия плен.
Дали това е този шепот, ...
  433 
Тя тичаше по мократа алея
и после влезе в дивната гора.
Задъхано от страх, сърцето ù немее
от приближаващите стъпки под дъжда.
Обърна се, видя го, пак побягна, ...
  839 
Краят на лятото ме натъжава,
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...
  618 
Утре никой няма да ни помни
даже праведници да умрем,
просто хората забравят бързо,
а животът все напред тече.
Затова сега живея ...
  484 
Всичките песни ми напомнят за теб,
всичките стихове сякаш аз съм ги писал,
в тях героя лиричен съм аз най-отпред,
а пък ти си единствено в моята мисъл.
Всичките улици още с теб ги вървим, ...
  688 
Старата любов ме кани
да се видим на кафе
и без поводи за драми
да си стиснем пак ръце.
Да забравим малки грешки ...
  715 
Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...
  537 
Разбрала хорските мечти,
луната се помоли на звездите
да я пратят на Земята призори
като жена, родена от вълните.
Тя искаше да срещне любовта, ...
  556 
От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно ...
  548 
Цвете мое пролетно, дочаках те
след преспите на дългата ми зима.
Пречистена душата ми покой намира
от толкова сълзи изплакани.
Цвете мое, окрилен съм и летя, ...
  850 
Един стих за жертвите от холокоста.
Милион души, по дяволите пратени,
избрани зарад своя етнос да умрат,
насилствено пристигат нощем, денем с влакове,
в онези лагери незнайни на смъртта. ...
  562 
Летете, жерави в небето,
летете смело в кръгозора,
над планини, реки, морета,
летете в необятните простори.
Със вас донасяйте надежда, ...
  1018 
Ти си моята тъжна въздишка,
когато самичък се връщам у нас,
като страхливец, по-жалък от мишка,
над който все още ти имаш власт.
И пак те съзирам в празната стая ...
  668 
В пламъци се къпе Люлин планина,
бавно слънцето когато се притулва
и рубинени дървета, виолетова трева -
залезът по нея всичко изрисува.
Бучинските къщи са така красиви, ...
  541 
В ръцете на лудия душата ми бавно посърна,
преди да избягам ме хвърли в бездна дълбока
и бял ден за мен очите ми няма да зърнат,
защото до край на него обричам живота.
В ръцете на лудия аз търсех любов и разтуха, ...
  592 
Привечер по улица Вечерница
се носи чуден липов аромат,
а вятърът разнася го, върти го като мелница,
насища го в пейзажите на този пъстър свят.
Поемам дъх и вдишвам чудото безкрайно, ...
  675 
На този ден преди години
за тебе се родих, любов.
Пораснах като цвете във градина,
да ме откъснеш, станеш ли готов.
А ти не идваш, не разбираш ...
  726 
Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета, ...
  699 
Красиво вдъхновение е този свят,
когато можеш да мечтаеш безконечно,
музата те прави окрилен, добър, по-млад,
усмивката запазва ти се вечно.
Нали си мое вдъхновение сега, ...
  626 
Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична, ...
  609 
Онази нощ, когато те намерих,
изгубих себе си в очите ти бездънни.
Сърцето ми от страст неистово трепери,
подобно вятър див, преди да съмне.
И сгушен в твоя необятен свят, ...
  559 
Понякога се връщам в спомените си при теб,
понякога за малко се разплаквам.
Обикнах те като невръстно мъничко дете,
което сгушва се в прегръдките ми плахо.
Заспиваше в ръцете ми така красиво, ...
  823 
С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...
  1116 
Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна, ...
  786 
Като хвърчило рееш се в небето
в ръцете си държите силно любовта,
а ти се молиш да не пусне никога въжето,
да не отлетиш безцелно някъде и без следа.
Приветстват опита ти за летене ...
  639 
Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво, ...
  551 
Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...
  719 
Random works
: ??:??