Аз съм грахчето
Аз съм грахчето
*писано под 20 броя дюшеци
Златоперести облаци - ранни петлета,
каляската теглят на дон Портокал.
Ще преглътна и този път тая проклета,
на изгрев пристигаща, моя печал.
И поредният принц ще си тръгне от мене
натъртен, измъчен, и цял в синини.
Ще остана под празната, пищна постеля,
подсмърчаща тихо да роня сълзи.
Ще подпитват ехидно екип царедворци:
"Е, спахте ли, принце, доволно добре?"
Ще потриват ръчички в любезно притворство,
а той ще отвърне свенливо: "Ах, не...
Неудобна постеля, комай, че се случи,
и цялата нощ не затворих очи...
Все убиваше нещо, макар съм научен,
да не вдигам тревога за две синини!"
И във радостна глъчка ще гръмне двореца,
че тестът доказва добро потекло,
и понеже е принц, заслужава принцеса,
а не близостта на презряно зърно.
Във такива моменти ми иде в земята,
да се проваля, от обида и срам...
И не ми е до изгреви в ярка позлата,
ни за дон Портокал искам нещо да знам.
Ще преглътна за сетен път тая проклета,
от поредица принцове, моя тъга.
Но за милост се моля! - Не под дюшеци...
Заровете ме в някоя рохка леха.
http://www.youtube.com/watch?v=HSQ3ZRmkmy4
© Радост Даскалова All rights reserved.
