Аз съм празна чаша, изпита на екс,
глух шепот в стая от пропилян живот!
Аз съм отхвърлена от нечия любов,
глуха и няма крача в свят на лъжи!
Аз умирам, давейки се в празнота,
пътят нагоре - път към ад и пустота
умирам, но ще възкръсна сама,
не ми трябва подадена ръка!
Аз съм море на неразбрани сълзи,
русалка, вървяща по пясък от лъжи.
Скитам и скитам по пътя суров
без бряг и без цел и пътят не е нов!
© Дива Самодива All rights reserved.
Продължи напред и изхвърли тази депресия от ежедневието си 
Иначе стихчето е прекрасно 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
