Аз съм объркано от чувства... ударение
Отпих,
от поредната доза мечта за обичащи,
надежда
нелепа за слънчево време сред хлад,
красива си,
знам, как е трудно това за описване,
в душата,
вулкан си от чувство за хумор и такт.
Когато
те срещнах - си беше случайно кафе,
понякога
исках те, вместо да стрелям в порока,
защото
разчитах, че мога да спирам с финес,
омаян,
на дявол продадох сърцето на покер.
Дали те излъгах, в страха си навярно
от утрото,
горчивите сълзи на друга усетил, пак
станах слуга,
унило завързвах въздишките в нашто
хвърчило,
но вятър отнесе копнежите право към
нея.
А ти пък? Дали не си чакала в нощите
тялото,
да спре покрай твоето с юлския повей
горещ,
в трептеж да сме двамата, вплетени в
цялото,
но аз не се и опитах да бъда различен
човек.
Прости,
че реших да те търся на друга планета,
повярвал
там, в някакъв по - късметлийски живот,
избрал
бих тогава в мечтите си теб за невеста,
обаче
днес... не! Затова ти го казвам в писмо.
© Ангел Колев All rights reserved.
