Аз съм тази...
Аз съм тази, която не може
в твоя свят (стъкленица) топлина да намери.
И онази, която вечер в твоето ложе
в постеля студена вечно трепери...
Аз съм тази, дето все е самичка
в твоя свят (златна клетка) лишена от ласки.
И онази, безкрилата, влюбена птичка,
тихо плачеща, скрита зад своята маска...
Аз съм тази усмихната кукла
в твоя свят (театрална пиеса) без думи.
И онази безгласна, изтъркана буква,
която ти пише писма във съня ми.
Аз съм всички онези неща,
в твоя свят (огледало) ненамерили кътче.
И онази разбита на парчета душа,
като захар в кафето горчиво потънала...
Аз съм истинска... само ме виж
в дълбините на твоята кула от пясък.
Потърси ме. Остана един само миг...
после дулото... щрак... потъвам в отблясъка...
Посветено на "позлатените кукли", непазнали истинската любов...
© Биляна Битолска All rights reserved.
