May 14, 2014, 7:53 AM

Аз - ти - ние

  Poetry » Love
1.6K 0 22

Аз съм онази нечувана песен
с нежни извивки и галещи трели,
тихо изпята от славей небесен -
звуци вълшебни към теб полетели.

Ти си вълшебната песен, която

гали слуха ми в среднощния час
и ме изпълва със полъх на лято,
даже когато навънка е мраз.


Ние сме два полутона далечни,

стара магия, от хиляда лета.
Тиха въздишка, на Земята ни вечна
в мелодия древна, като света.
 

I & you

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...