Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат.
И виках те преди да зная
дали ще чуеш или не,
изпълнен с трепетна омая;
с издрани колене
от път
към теб, макар и без посока.
Зован от нежния ти чар,
аз стигнах толкова високо –
далеч от всеки господар
стоя…
Не бих желал дори да зная
за нищо друго в този миг.
Любима, имаме Безкрая
и Времето за всеки дъх
живот.
© Стефан All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
