Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат.
И виках те преди да зная
дали ще чуеш или не,
изпълнен с трепетна омая;
с издрани колене
от път
към теб, макар и без посока.
Зован от нежния ти чар,
аз стигнах толкова високо –
далеч от всеки господар
стоя…
Не бих желал дори да зная
за нищо друго в този миг.
Любима, имаме Безкрая
и Времето за всеки дъх
живот.
© Стефан All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
