soll
32 results
Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга. ...
  526 
Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат. ...
  947 
Не казвай ми "обичам те", любима,
не вливай във сърцето ми любов!
Там много още болка има,
там още под студен покров
бездиха, тиха, вледенена ...
  849 
Жана
Съвсем си бяла
цяла
и чакаш във нощта,
поспряла ...
  567 
Където птиците летят спокойни
Където птиците летят спокойни
над тихите привечерни води,
пред залеза в ята безбройни,
води ме там, води! ...
  605 
Необятна
Пребродих жаркия ти зной,
пустини ледени и тихи острови,
но пак съм пленник, пленник твой…
О, толкова си необятна, Господи!
  579 
Не си отивай! Остани –
уханна, беззащитна и могъща!
Аз знам – решетки и стени
не са на нрава ти присъщи.
Да, има пътища безброй, ...
  1593 
Твоята мансарда
Без листи нотни и пиано,
под вещите ръце на музикант,
мелодия е твоята мансарда.
И нашата любов. ...
  623 
Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...
Спотаи се като захар по ръба на чаша, ...
  570 
Във ранна утрин като тази
Природата е тъй добра –
за всеки нещичко тя пази.
И ето: светлина събра
на сноп във сънените клони – ...
  714 
Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...
  956 
Наваля ме като дъжд, окъпа
сърцето ми със страст и отлетя
любовната ти буря… Скъпа,
останах сред поле с цветя,
попили капки от пороя – ...
  615 
Спомен
Оставих се да ме прегърне мрака
и тази вечер, пълна със печал.
Постеля ледена ме чака
и споменът – нелепо замълчал… ...
  628 
О, няма по-щастлив от мен
Една след друга свещи три
запалих в мрака, за да мога
да видя твоите очи
и устните, и ...
  762 
Сезони
(Сънувам те)
Опомни ме умиращо листо –
отронен къс есенно злато,
танцуващо над лобното место… ...
  567 
Моля те, не ме буди,
когато те сънувам!
Страх и грешки, и беди
времето ще ми спести
сега, ...
  606 
Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал. ...
  790 
...
Защото тротоарите са безпощадни,
записват стъпките ни върху тях
и всичките ни викове площадни,
и всяка болка, порив или смях. ...
  504 
Иронично
Да. Животът продължава –
нито хубав, нито лош.
Останахме във таз държава:
до мен си ти. Един Гаврош ...
  869 
Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето, ...
  779 
До теб съм.
Спомняш ли си вчера?
Целувките,
които ми дари?
Изпи ме ...
  1337 
Двамата вървим по пътя:
гоним котки
ти и аз.
Носим слънцето през рамо:
кършим длани ...
  683 
Когато си отиваш вечер
и те поглъща уличният мрак,
и няма те до мене вече,
оставам само с мисълта,
че всичките ми рани са от тебе ...
  721 
Философия
Обичам те! Сега. Това е.
А другото е само миг,
забързан, кратък и нехаен.
А другото е само вик... ...
  878 
Ако някой нежно те целуне
и в косите ти вплете роса,
не трепвай – лъч е лунен –
изпратих го за теб в нощта.
Ако вятър тихо те погали ...
  1064 
Отдъхват си оръжията,
още топли
след битката за тази крепост.
Отпаднали до глупост воини,
ранени ...
  586 
Улуците -
гърла нестройни -
мелодия изстръгват
от снега.
Сега ...
  562 
Не помня дали ме е имало
преди да се огледам в теб,
в зелените морета на очите ти –
забравих цялото си минало.
Поведе ме през бели лабиринти ...
  547 
При теб дойдох,
докато спеше.
Ти не усети,
не разбра.
Луната водех - ...
  763 
Какво ли мога да ти дам от себе си,
освен последните ми капки кръв
и няколко неразрешени ребуси,
които исках да отгатна пръв...
Прокъса се душата ми от нямане ...
  656 
Щом глезеното лятно време
забави уморено ход
и някъде над нивите задреме,
на пръсти, тихичко тръгни
към мен във обедната жега, ...
  666 
Проля за утрото нощта сълзи –
море от капки, жадни да се слеят
преди пак слънцето да изпълзи
и любопитните лъчи да ги огреят…
Нощта за утрото безкрай копнее ...
  688 
Random works
: ??:??