Аз винаги във тебе ще се раждам -
каквато искаш да ме виждаш ти.
От мънички светулки ще подклаждам
жарта, изтляла в твоите очи.
Ще се прераждам, както пожелаеш:
във цвете малко, в облак, в шепот тих.
По пулса си препускащ ще познаеш,
че аз съм тук, във този малък стих.
По-слънчева дори от жарко слънце,
по-песенна от пролетна река,
по-нежна от покълналото зрънце,
с любов роди ме твоята ръка!
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
