Събрана накуп
Аз вярвам във всичко, дори и във Бога,
макар че не чува ме, все си мълчи.
Аз вярвам, че утрото даже дъждовно
превръща се в слънце, защото си жив.
И вярвам, че утре почтено ще мога
със твърдост отново да вдигна глава.
Врата се затваря, ключът е в герана,
но аз съм отвън и не чувствам вина.
И вярвам, че там дето няма пътека
дори напосоки аз пак ще вървя.
Така е самотно, но дяволски честно –
за мен да си сам, не е самота.
И зная, че някога мойта пестница
събрана във тежък, ответен юмрук,
с любов ще погали – макар и детенце,
със цялата обич събрана накуп.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
