Аз знам-не ще повярваш в мен отново!
В очите ти се раждам всяка сутрин
и всеки следващ ден аз ставам по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.
Обичам те със всеки миг по-силно.
Но черна грешница съм аз.
Усещам как от мене си отиваш
и нямам право да поискам да те спра.
Ти ангел си - и чист, и светъл.
Ти радост си.Ти носиш топлина.
Ти обич си, на теб разчитам
да ме обгърнеш в твойта чистота.
А буря разлюля морето мое,
и сякаш го превърна в черен ад.
А пътя ми поема към завоя
и губи се във лепкавия мрак.
Така страхът ми ме парализира.
Да си отидеш би било смъртта
за мен... Но няма да те спирам.
Превърнах се в сянка на греха...
и всеки следващ ден аз ставам по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.
Обичам те със всеки миг по-силно.
Но черна грешница съм аз.
Усещам как от мене си отиваш
и нямам право да поискам да те спра.
Ти ангел си - и чист, и светъл.
Ти радост си.Ти носиш топлина.
Ти обич си, на теб разчитам
да ме обгърнеш в твойта чистота.
А буря разлюля морето мое,
и сякаш го превърна в черен ад.
А пътя ми поема към завоя
и губи се във лепкавия мрак.
Така страхът ми ме парализира.
Да си отидеш би било смъртта
за мен... Но няма да те спирам.
Превърнах се в сянка на греха...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
