2.05.2007 г., 19:27

Аз знам-не ще повярваш в мен отново!

1.1K 0 2
В очите ти се раждам всяка сутрин
и всеки следващ ден аз ставам по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.

Обичам те със всеки миг по-силно.
Но черна грешница съм аз.
Усещам как от мене си отиваш
и нямам право да поискам да те спра.

Ти ангел си - и чист, и светъл.
Ти радост си.Ти носиш топлина.
Ти обич си, на теб разчитам
да ме обгърнеш в твойта чистота.

А буря разлюля морето мое,
и сякаш го превърна в черен ад.
А пътя ми поема към завоя
и губи се във лепкавия мрак.

Така страхът ми ме парализира.
Да си отидеш би било смъртта
за мен... Но няма да те спирам.
Превърнах се в сянка на греха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го поставяй по-високо от бог и той ще се върне. Ти поставяш и духовността по-високо от бог, а това се наказва. Прочети "Диагностика на кармата" от С. Н. Лазарев.
  • Браво Теди!
    ,,всеки следващ ден аз ставам по-добра.''
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....