* * *

Feb 7, 2018, 11:33 AM

Poetry » Phylosophy

285 1 0

Дишай като бебе в утроба,

дишай щом разкъсаш тази плът.

Дишай и във пещера усойна

и на припека във злачен кът.

Дишай без почивка и не спирай,

спреш ли – ще те стигне бяла смърт,

даже ако сънищата снежни

приласкават страховете ти във скут.

Дишай кислорода, колкото е нужно –

да не прегорят гърдите ти по път.

И стихът ти грапав да пресипне –

дишай като за последен път.

Please sign in with your account so you can comment and vote.