* * *

Дишай като бебе в утроба,

дишай щом разкъсаш тази плът.

Дишай и във пещера усойна

и на припека във злачен кът.

Дишай без почивка и не спирай,

спреш ли – ще те стигне бяла смърт,

даже ако сънищата снежни

приласкават страховете ти във скут.

Дишай кислорода, колкото е нужно –

да не прегорят гърдите ти по път.

И стихът ти грапав да пресипне –

дишай като за последен път.