Не съм перфектна понякога греша,
Понякога се лутам във забрава.
Не казвам много понякога мълча
И често чувствата си не изказвам.
Не съм от камък понякога скърбя,
Понякога се чувствам неразбрана.
Но болка силна мога да търпя-
От душевната, за която лекарство няма.
Не съм студена понякога горя,
Понякога изгарям сякаш съм на клада.
Емоциите в мен бушуват и трещят,
И изход търсят да излязат, но изход няма.
Не съм безстрашна понякога и аз
Страхувам се от неизвестното пред мен.
Но някак силите намирам пак
Да се преборя с тези тъмни страхове.
Не съм светица понякога лъжа
Изтръгва се от моите крехки устни.
С това завършвам аз изповедта
Направена пред вас със много чувства.