Oct 11, 2009, 4:51 PM

*** 

  Poetry » Other
799 0 25
За един нов приятел, появил се скоро в живота ми!
Нов приятел почука на вратата ми...
Отворих я широко и ръката му поех,
да можех, бих му дала и душата си,
но тя е птица... и лети далеч.
Поканих го - да не стои на прага,
да стопли вътре своите ръце
на огъня, горящ от мойта клада
на неспокойното и търсещо сърце.
Нахраних го със късче хляб, омесен
със щипка смях наместо щипка сол,
с аромат на златна късна есен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??