***
За един нов приятел, появил се скоро в живота ми!
Нов приятел почука на вратата ми...
Отворих я широко и ръката му поех,
да можех, бих му дала и душата си,
но тя е птица... и лети далеч.
Поканих го - да не стои на прага,
да стопли вътре своите ръце
на огъня, горящ от мойта клада
на неспокойното и търсещо сърце.
Нахраних го със късче хляб, омесен
със щипка смях наместо щипка сол,
с аромат на златна късна есен...
... с мечти поръсила по бялото брашно.
Направих му бульон от кубче спомен -
поело в себе си любов, лъчи...
и капчица от силата на дъб вековен,
с най-чистата вода - щастливите сълзи.
Ще го изпратя и за път му аз приготвих
от моя дух - за да се връща пак при мен,
а от бульона и от хляба ще оставя
за друг приятел - още негостен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
