* * *
В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега -
времето да лекува
раните,
които направи любовта...
© Мария All rights reserved.
В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега -
времето да лекува
раните,
които направи любовта...
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...