Sep 11, 2022, 8:44 AM

***

  Poetry
445 0 0

Увлечен в разочарованието си
Сърцето ми бие толкова силно, че преследвам всеки път, когато чуя името ти Г.....

  Не искам да прекарам остатъка от живота си преструвайки се, че не те обичам и колкото повече се опитвам да продължа
  Не мога да избягам от болката
  Това е вътре и аз се опитвах, но сърцето ми губи вяра, защото да живея без теб е като да тичам на място

Знаеш, че се опитах да се защитя и не бих допуснал никого
Но това не е живот, ако се страхуваш от света, трябва поемеш риск
Това ме изненада, когато ти влезе в живота ми и се чудя докъде ще стигне това
Никога няма разберем, ако не опитаме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...