Баба
Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени.
Тиктака неуморно само металният часовник.
Баба и часовникът заедно часовете броят.
До изгрева, до залеза, до утре и до смъртта.
Баба преде цяла нощ, защото не може да спи.
Защото не иска спиртната лампа да загаси.
Защото в тъмното е страшно и много боли.
Баба е сама, изоставена от мъртви и живи.
Баба плете вълнени чорапи за внуците,
Които винаги са много заети далече в града.
Баба вярва, че те ще си дойдат все някога.
Ако не днес или утре, поне за да я погребат.
© Ваня Накова All rights reserved.
