Баба, дядо, котката... няма ви!
Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали?
Безутешни са и моите мисли,
скитат в тъмните дебри на нощта
и се молят: - "Върни се при мен, сега!"
И моите мисли, като мен сега не спят...
Скитници сме, те и аз сега,
скитници на нощта и накрай света!
Спомени събирам,
връщам се назад и все още не заспивам...
Питам се, ще ги помня ли,
или на сутринта тихо ще заминат...
Връщам се назад при всички обичали ме преди,
с които сега земята ни дели.
Скитате ли и вий като мен в нощта,
или покой намерихте във вечната светлина?
Поне котката да ми се яви,
да ми се усмихне пак, както преди,
да ми каже със сините си очи:
- "Погали ме, погали!"
Но скитница оставам с моите мисли пак!
И само сенките от свещите остават,
и само спомените ми продължават
да се появяват!
И ето, че сълзите правят ми компания,
поне не съм сама, нали?
А на вън дъждът си вали, вали...
И пак спомени връхлитат ме,
и пак стоя, а ти до мен
слушаш уроци в зимния ден
постна манджа бъркаш,
но кухнята вече отдавна не ухае,
а само разтопения парафин витае...
Сънят не ме лови,
полунощ вече мина,
дъждът в сняг тихичко премина
и се сетих как за дърва бродехме в такава зима,
че печка палеше
топличко за мен да има!
Три часа е през нощта,
снегът кристален се трупа докато аз не спя!
Сетих се, че изпит наближава,
но никой късмет не пожелава
и никой вярвам в теб не потвърждава...
Не чувам и дума
и никой от вас не ще да продума!
© Татяна Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дени, благодаря ти, че мина през моите произведения! ❤
-
Много ми хареса! Ти си с много добро сърце! Чудесно е!
-
Красива душа имаш, Таня! Докосваш сърцето ми! Поздрави!
-
Благодаря Ви, приятели!
-
Пак ти препрочетох стиха... искрен , вълнуващ...🌷🌻🌺
-
Понеже мен са ме отгледали баба ми и дядо ми и също имахме котка, почувствах много близко този стих. Поздрави
-
Нежен стих на чувствителна душа. Радвай се, че си имала хубаво детство. И ни караш да си спомним за нашето...😺
-
Много лично... Много дълбоко няма как да не се запомни... Браво
-
Аз Ви благодаря Галина Пенева
-
Много ми хареса! Липсата на близките ни е осезателна, когато с тях сме имали прекрасни моменти. Но пък... хубавото е, че има какво да си спомняме. А понякога те идват в съня ни и така прекарват малко време с нас... И моите баба, дядо и Писана (Грецка) вече ги няма. Благодаря за споделената емоция!
-
Много истинско.. Разчуства ме..
-
Прекрасно е! Поздрав и от мен!
-
Така е, Руми! Благодаря Ви! Поздрави и от мен!
-
Tакива дълбоки отпечатъци могат да оставят само истински изживяните мигове! Поздрав, мило момиче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
