Днес вървях в гарата

      по пътечката позната.

      Изведнъж чух - някой пъшка,

      под дърветата се тръшка.

      Гледам, баба Яга

      на една тояга

      тежко,тежко се подпира

      и да охка тя не спира.

      - Що направи,какво стана?

      - С метлата гонех една врана,

      но щом стъпих на земята

      ми се спънаха краката.

      - Бабо, ти за мен се дръж!

      Аз нали все пак съм мъж!

      Ще те заведа във къщи,

      стига стене и се мръщи!

      Още малко тук остана,

      ей я моята поляна.

      Сядай сега на леглото

      да те лекувам,защото

      искам да си жива,здрава.

      Пет пари за теб кой дава?

      Но това ще променим

      още преди да заспим.

      Дай сега кракът си тука

      да превържа аз с памука,

      та оток дори да няма.

      Белята не е голяма.

      Гладна ли си? Имам леща!

      - Ох,обичам я гореща!

      - И салата ще направя,

      сол,зехтин ще и добавя!

      - Само че аз съм си лоша,

      ще те перна със галоша!

      - Не, оставихме метлата

      ей там,долу,зад вратата.

      Ти ще бъдеш веч добра,

       лесно е, като игра.

       Там, на края на гората

       лагер има за децата.

       Утре ние ще отидем

       и с децата ще се видим

       и със малки и с големи,

       но не искам аз проблеми.

       Ти добре ще се държиш,

       изпита да издържиш.

       После двама ще живеем,

       ще се радваме и пеем.

       Бабо,нищо че си стара,

       по новому веч я подкара!