Dec 17, 2008, 1:23 PM

Бабин ден

  Poetry
6.3K 0 3

    Бабо мила, празник имаш,

    днес не трябва да ме спираш.

    Искам аз да поговоря

    признай: не искам с теб да споря,

 

    че първа ти си ме повила,

    когато аз съм се родила.

    Ти биберона си ми дала

    когато вечер съм ревяла.

 

    Люлката си ми люляла,

    с мойта болка си боляла,

    на мама била си отмяна,

    много често нощна смяна.

 

    На мен приятелка си била,

    с мен уроци си учила,

    белите мои си простила,

    мойте тайни ти си крила.

 

    Цвете днес на твоя празник

    от сърце ще ти даря,

    на колене пред теб заставам

    от душа благодаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Глория Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...