Dec 17, 2008, 1:23 PM

Бабин ден

  Poetry
6.3K 0 3

    Бабо мила, празник имаш,

    днес не трябва да ме спираш.

    Искам аз да поговоря

    признай: не искам с теб да споря,

 

    че първа ти си ме повила,

    когато аз съм се родила.

    Ти биберона си ми дала

    когато вечер съм ревяла.

 

    Люлката си ми люляла,

    с мойта болка си боляла,

    на мама била си отмяна,

    много често нощна смяна.

 

    На мен приятелка си била,

    с мен уроци си учила,

    белите мои си простила,

    мойте тайни ти си крила.

 

    Цвете днес на твоя празник

    от сърце ще ти даря,

    на колене пред теб заставам

    от душа благодаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Глория Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...