Бал с маски
Няма смисъл да се ровите във моята душа...
На прицел щом съм... -
зная, че - по право - ще сгреша...
Чувствам го - в самия мен...
Недей разкрива свойта обич пред момиче...
Аз не на себе си - на нея ще приличам...
И чувствата й ще потъпча в плен,
каквото и за мене да си мисли тя...
Ще разваля, навярно, тайнството, с което
тя е трябвало да разцъфти...
дори към мен да няма чувства никакви -
от ревността си ще ме изгори...
Аз ще усетя, че самата
нея - повече от всичко -
истински обичам...
и ще поискам да я стигна,
а тя -
от мене -
ще избяга...
Красивата симфония
и танца на Цветята ще изчезнат...
Жената е като Градина Райска...
Понякога искреността
е най-красивото преструване...
Не знам...
Дали - въобще - сме истински?
Да помълчим,
сега, на този Бал, във който всички носят маски...
И Нека не стоим във целомъдрена статичност...
От съжаление не са ми нужни ласки...
Просто - нека
потанцуваме.
© Кирил Бачев All rights reserved.
