Балада на пренебрегнатия
Ти няма да я чуеш тази песен,
че твърде много си заета днес.
И пролет да съм- все ще бъда есен,
в душата ми не виждаш интерес.
И да заложа цялата си чест,
и всичката любов - какво остава?
Изяжда чувствата ми гладен пес...
. От утре само дяволът решава.
Покрива стиховете дива плесен,
надеждата потъва в тъмен лес.
За теб живота другаде чудесен
от мен не чака откровена вест.
Съдбата ми подсказва пак " Излез
от стаята с мечтите, пълна с плява! "
Прокрадва се в сърцето ми регрес...
От утре само дяволът решава.
Към твоя свят бе поривът унесен
и мина през красивото, и през
фантазията на светлик небесен,
и още през измамния финес.
Наивност и романтика е смес,
която в нощите те упоява.
Не заслужава искреното жест...
От утре само дяволът решава.
От ветровете споменът отнесен
заспива сам в бленуваща дъбрава.
Ти няма да я чуеш тази песен...
. От утре само дяволът решава.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
