Jun 21, 2021, 10:21 AM

Балада за червения молив 

  Poetry » Humour, Free verse
296 0 6

На бюрото са –

моливи,

писалки,

разпръсната хартия…

И косматата ръка

избира.

Каквото

на Шефа

потрябва.

А Шефът

знае

какво на Горния е необходимо.

За да го поднесе на Главния…

А той е Силата.

Или поне –

ръката на съдбата

писаческа…

И куп листа,

изписани –

красиво,

мъждиво,

неясно,

понякога опасно…

Тогава ръката

космата

сграбчва брадвата.

Червения молив.

И ливва кръвта

поетична,

разказваческа,

драматична,

просто човешка.

Допуснала грешка

да запише на листа

своето

/ама че наглост!/

виждане за живота.

Неправилно,

неотговарящо на нужната реалност.

„Не разрешавам!!!“,

„Не позволявам!!!“,

„Не може!!!“,

„Не бива!!!“

„Не!!!“,

„Не!!!“,

„Не!!!“…

Вилнее Червеният молив –

в творчески порив

 да създаде друг свят.

Правилен!

А не на някаква личност

с претенции

за свобода,

фантазия,

чувства,

мисъл,

любов…

Да, бе…

Хряс!

Топорът е винаги готов.

И бди!

Над нашите души.

Затуй души

всякакви изкривявания –

пресичащи правата линия…

Вчера честен цензор,

днес демократичен

модератор

или бот…

Бог!

Свети Молив червен…

Вдигнат

вчера и днес

над всеки един…

Амин!

 

И пак отварям порти - за блога ми: https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??