Балада за червения молив
На бюрото са –
моливи,
писалки,
разпръсната хартия…
И косматата ръка
избира.
Каквото
на Шефа
потрябва.
А Шефът
знае
какво на Горния е необходимо.
За да го поднесе на Главния…
А той е Силата.
Или поне –
ръката на съдбата
писаческа…
И куп листа,
изписани –
красиво,
мъждиво,
неясно,
понякога опасно…
Тогава ръката
космата
сграбчва брадвата.
Червения молив.
И ливва кръвта
поетична,
разказваческа,
драматична,
просто човешка.
Допуснала грешка
да запише на листа
своето
/ама че наглост!/
виждане за живота.
Неправилно,
неотговарящо на нужната реалност.
„Не разрешавам!!!“,
„Не позволявам!!!“,
„Не може!!!“,
„Не бива!!!“
„Не!!!“,
„Не!!!“,
„Не!!!“…
Вилнее Червеният молив –
в творчески порив
да създаде друг свят.
Правилен!
А не на някаква личност
с претенции
за свобода,
фантазия,
чувства,
мисъл,
любов…
Да, бе…
Хряс!
Топорът е винаги готов.
И бди!
Над нашите души.
Затуй души
всякакви изкривявания –
пресичащи правата линия…
Вчера честен цензор,
днес демократичен
модератор
или бот…
Бог!
Свети Молив червен…
Вдигнат
вчера и днес
над всеки един…
Амин!
И пак отварям порти - за блога ми: https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
